Разкопките в местността Езерото край Борован са продължение на проучванията от 2008 г. Археологическите изследвания се проведоха пред периода 16 септември – 13 ноември 2008 г с пълната финансова подкрепа на община Борован. Експедицията е реализирана от Георги Ганецовски - РИМ-Враца с екип и седем работника от Борован.
Работата е съсредоточена в три сектора, които са съгласувани с резултатите от разкопките през 2008 г и с извършените геомагнитни заснемания от екип на НБУ-София. Разкопани са два квадрата в участъците на сондажи 1 и 2 и един сондаж в източната част на селището с обща проучена площ 95 кв.м.
В сектори център и юг са разширени сондажите разкопани през 2008 г и са потвърдени теренните наблюдения за съществуването на два пласта от ранната каменно-медна епоха (първата половина на V хил.пр.Хр), разположени последователно един над друг и един фрагментарно запазен пласт от протобронзовия период (първата половина на IV хил.пр.Хр).
В пластовете от ранната каменно-медна епоха са проучени една култова яма с жертвени дарове и части от две жилища изградени от кирпич и дърво. В ямата са открити животински кости от дребни тревопасни (вероятно агнета), натрошени на място глинени съдове, кремъчни остриета и инструменти от кост (две шила и шпатола).
В една от сградите завърши проучването на атрактивна пещ и множество натрошени върху подовите замазки кухненски и трапезни керамични съда. Тук са открити ценни находки като кремъчни стъргалки, глинени модели на столчета, глинени тежести за тъкачен стан, костени шила и занаятчийска шпатола.
Второто жилище е в аналогично разрушено и опожарено състояние. Намерени са остатъците от подови мазилки с голямо количество домашен инвентар върху тях и основата на източната кирпичена стена с отвор в нея, вероятно вход. Находките са засипани от нападалите върху тях опожарени стени и покрив. И двете сгради носят очевидни следи от пожар.
Ясно отличими структури или техни остатъци от протобронзовия период не са установени, но са разчистени участъци със струпвания на керамика, животински кости, опалени мазилки и находки. Намерени са множество лентести или шайбовидни дръжки, фрагменти от недобре изпечени съдове с тъмнокафява груба, зърнеста повърхност, чиято глина съдържа органични примеси. Тези данни дават основание да отнесем пласта към култура Галатин разпространена през IV хил.пр.Хр на територията на днешна Северозападна България. Открити са няколко кремъчни върхове за стрели, меден клин, горната част от антропоморфна глинена фигурка, глинени тежести и кремъчни артефакти.
През 2008 г започна, а през 2009 г завърши геомагнитното заснемане на 2/3 от площта на селището. Изследването показва планомерно застояване на селището с едноделни или двуделни сгради ориентирани в посока ЮИ-СЗ, храмови постройки и улици между тях. Ако тези данни се потвърдят и от археологическите разкопки ще можем да твърдим, че в Борован-Езерото е открито селище с един от най-ранните градоустройствени планове в България. Друг удивителен резултат от геомагнитното заснемане на обекта е очерталия се голям укрепителен пръстен с вход от изток, ограждащ селището от три страни.
С цел добиване на първоначални данни за конструкцията и структурата на това укрепително съоръжение в източната част на обекта е разкопан сондаж с дължина 30 м и ширина 1,5 м. Установи се, че укрепителното съоръжение на селището представлява ров широк около 6,0 м и дълбок близо 3,0 м. От вътрешната страна на рова са намерени остатъците от кирпичена палисада, която се е разрушила и свлекла по вътрешния му склон. Пространството между вътрешната страна на рова и застроената площ е насипано с изветрели варовикови материали, вероятно за предпазване от калта при дъждовно време. Откритите в тъмнокафявия запълнител керамични материали, каменни находки, животински кости, въглени и мазилки недвусмислено доказват, че укрепителното съоръжение се отнася към селището от първата половина на пето хилядолетие преди Христа (или е на възраст близо 70 века). Подобно крепостно съоръжение от такъв ранен период се открива за първи път в Северозападна България.
От казаното можем да направим следните изводи:
1. Установени са два етапа от съществуването на селище от ранната каменно-медна епоха в м. Езерото край Борован. Най-ранният (първи) етап е свързан с функционирането на култови или жертвени огнища при самото основаване на селището. Вторият етап бележи неговото застрояване с жилищни и култови постройки подредени по определена градоустройствена идея с улици между тях. Откритите до сега две сгради са унищожени в резултат на стихиен пожар.
2. Селището от ранната каменно-медна епоха е било оградено от трите достъпни страни с широк ров и глинена палисада изградена от вътрешната му страна. Това укрепително съоръжение затваря и южния водоизточник на селището осигурявайки неговата надеждна защита. По време на разкопките изворът беше разчистен и благоустроен. Откритите в тинята раннохалколитни керамични материали показват, че той активно е използван през първата половина на V хил.пр.Хр. Мощното укрепление на селището поставя въпроса за значението на това, което е защитавано зад защитния ров и палисада. Съдейки по откритите до момента находки можем да допуснем, че поселението е разполагало със значителни за времето си богатства или е имало множество култови постройки с богати дарове, нуждаещи се от надеждна защита.
3. След опожаряването на селището, мястото не е заселвано близо 1000 години. През първата половина на IV хил.пр.Хр., през т.н. „Протобронзов период” тук възниква нетрайно селище (вероятно на най-ранните номади). Откритите многобройни кремъчни върхове за стрели и топки от прашки показват войнствения и агресивен характер на обитателите му. Материалните свидетелства от тази епоха ще ни помогнат в разгадаването на сложния ребус на етногенезиса на траките.
Това е поредната интересна страница от историята на Борованския край, която имахме възможност да разлистим през изминалата година. Надяваме се, че усилията ни в благородната кауза по изучаване, опазване и представяне миналото на Врачанския край ще бъдат подкрепени и през следващите години. Теренните наблюдения и находките от тях ще ни дадат безценни сведения за духовния живот и социалната организация на основоположниците на съвременната европейска цивилизация.
Георги ГАНЕЦОВСКИ
археолог
