Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари. Християнският празник се тачи от сърбите и гърците.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти. В България Атанасовден е професионален празник на шивачите.
На този ден има специални ритуали за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. Името Атанас идва от старогръцки и означава „Безсмъртен“.
Атанасий Велики е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил прекрасно образование. На 25-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов.Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий Арий бил отлъчен от църквата.
След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия.
