Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Литературна премиера събра приятели на Ботьо Гарвански

Десетки почитатели на поезията събра във Враца премиерата на новата книга на Ботьо Гарвански „Укротени безсъния”. Културното събитие по повод 70-та годишнина на автора организираха Клуб на дейците на културата и Регионалната библиотека.

Книгата съдържа поезия и публицистика и бе представена от поета Върбан Велчев. В своя анализ, Велчев подчерта изострената чувствителност на автора към политическите и социални явления в обществото, което неминуемо се отразява и в неговите литературни творби.

Своя женски поглед за любовните стихове на Гарвански сподели Анета Дилова- поет, писател и краевед. Съпричастен към публицистиката на Гарвански бе и инж.Атанас Пенков, който прочете „Писмо до Христо Ботев”, което го е впечатлило най-много от „Укротени безсъния”.

Ботьо Гарвански прочете знакови стихотворения от книгата, посветени на неговото семейство и верните приятели, които е срещнал в живота си. Той подари своята нова книга на всички, дошли на премиерата.

Гарвански получи поздравителни адреси от КДК и Регионална библиотека, както и много цветя и поздравления от своите бивши колеги от Младежки дом- Враца.

Вечерта продължи на чаша вино, а авторът раздаде десетки автографи на своите почитатели.

Стихове на Ботьо Гарвански от новата книга „Укротени безсъния”

 

На инж. Войслав Бубев

                        Строител и Кмет на Враца

Без теб тече тъга –

във твоя град по улиците сънни.

А идва Коледа…

Камбаните душата ми раздират

и няма на кого да се оплача.

Плача!

Валят безбрежните въпроси –

и аз те търся –

търся те за отговор във здрача.

Отломките от спомени събирам,

редя ги във темела на строежа.

Но няма, няма на кого да се опирам –

и не върви – без тебе не върви вървежа.

Върни се!

Майсторите на обекта чакат

с надежди нови да ги освежиш.

А аз, дори в отвъдното ще тача

огънят, със който в мен гориш.

 

На баща ми

                  Загинал през 1951 г. МТС – Борован

 

Спомена за теб го нямам,

помня ковчега полят в сълзѝ.

В годините на Тебе се облягам:

И ме боли... Много боли!

Плачех с мама там – на гроба,

повит в нейната тъга.

Не знаех срещата ви,

нито вашето сбогом…

 Живях с жестоката ѝ самота!

Взирах ѝ се винаги в очите,

в косите ѝ с почернена роса.

Не съм броил, пресмятах дните.

 Те много са -  без Теб и без баща!

 

На майка ми

                 Останала вдовица на 26 години

 

В мен си до черешата напъпила

и с черната забрадка на простора.

Каква вина невръстна си разкъртила,

че сама угасна в двора?

Помня те с мотиката през рамо,

с цървулите връз вехтите калцуни.

Събуждаше ме с грижите си рано,

с най - свидните изричани ми думи.

Каруцата преляла от жетвари

сънят ми буди в ясна нощ.

О, колко мило този спомен пари,

 дава  ми  неземна  мощ.

Днес немеят нивите безкрайни,

отнесе времето жетварската ви глъч.

Но ти си в мен... И грижите омайни.

И твоят майчин лъч!

 

28 June, 10:03 | 85 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio