Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Пет въпроса за бъдещето на БСП

БСП отново е пред конгрес и вниманието се насочи към социалистите. Но този път не заради очаквани съществени политики и решения (както във времената, когато партията беше на власт), а защото за първи път от години насам има оспорвано лидерско състезание. От това пък кой ще бъде избран за председател зависи и какъв курс ще поеме партията - затваряне в себе си и продължаване на състоянието на полуразпад или превръщане на лявата идея в атрактивна и привличаща нови сподвижници и търсене на широки леви, та и ляво-центристки коалиции.
В навечерието на конгреса (той ще бъде на 7 и 8 май в София), "Дневник" отговаря на пет ключови въпроса, свързани с партията.

Кой ще бъде новият председател?

Номинираните за поста председател на БСП са 32. От тях обаче до същинския избор ще останат не повече от 10 - сегашният председател Михаил Миков, най-сериозната му конкуренция Корнелия Нинова, бившият организационен секретар с много силни позиции във Варна Красимир Янков, дългогодишният лидер на социалистите в Пловдив Георги Гергов, гласът на вътрешната опозиция от 2009 г. насам Кирил Добрев, изразителят на русофилското течение в БСП Таско Ерменков, депутатът и шеф на Орготдела по времето на Сергей Станишев Валери Жаблянов.

Отсега е сигурно, че новият председател ще бъде избран след балотаж между Миков и Нинова. Тя се пробва за първи път в лидерската битка през 2014 г. и изненада с трети резултат - само на 7 гласа от втория тогава Драгомир Стойнев, който се яви на втори тур срещу Миков. Не е за подценяване, че сега опозицията в БСП успя да се обедини около един кандидат. Според социологически проучвания Нинова е силно одобрявана сред левите симпатизанти и припознавана като изразител на онази промяна, от която има нужда БСП сега.

Само, че... председателят се избира от делегатите на Конгреса. Бърза проверка на 778-те имена на делегатите, обявени на сайта на БСП, показва, че около 80% от тях са били делегати и в миналия 48-ми конгрес на партията, който избра Миков за водач. Стари партийци напомнят, че не е важно кой гласува, а кой брои гласовете - а това ще са несъмнено приближени на апарата на "Позитано" 20. Още повече, че беше отхвърлено и искането на опозицията да се броят всички бюлетини (изборът на председател на БСП е с таен вот), а не преброяването да е по данните от протоколите в изборните бюра.

Това обаче не означава, че Нинова не би могла да обърне вота на делегатите, колкото и малко вероятно да изглежда. На балотаж тя ще обедини гласовете на подкрепящите Кирил Добрев, Георги Гергов, Валери Жаблянов, вероятно и Красимир Янков, който обаче не споделя плановете си до последно. Въпросът е колко от делегатите са настроени за промяна. Зад нея са и две от емблематичните имена за БСП - Румен Овчаров, който все още има влияние над най-голямата структура на социалистите - тази в София, както и Димитър Дъбов - дългогодишен организационен секретар и зам.-председател на партията по организационните въпроси, който също има влияние над част от структурите.

Ще има ли други промени в ръководството и има ли други важни решения, които ще вземе този конгрес?

Дневният ред на двудневния форум предвижда утвърждаване на три документа - политическа декларация "125 години БСП", политическа платформа "За България - суверенна, солидарна, справедлива!" и етапен доклад "Национално съгласие - за социална държава! България и БСП - състояние и перспективи за развитие". В тях обаче освен сухи констатации за упадаща демокрация в държавата и колко лош е десният икономически модел, лиспват алтернативни решения по същество.

Наред с избора на нов председател ще се проведе и гласуване за нов Национален съвет - разширеното партийно ръководство. От неговия състав бъдещият председател ще трябва да предложи и членове за оперативното ръководство - Изпълнителното бюро. Бюрото обаче ще бъде избрано на по-късен етап - чак на първото заседание на новия Национален съвет, който в зависимост от състава си хипотетично би могъл да бламира председателя и да не подкрепи част от предложенията му за тясното ръководство. Това се е случвало и при Сергей Станишев.

Членовете на Националния съвет трябва да съберат гласовете на повече от половината делегати, но практиката е оставащите свободни места в 180-членния пленум да се попълват по висшегласие - следващите под чертата от 50%. За председателя е важно да има своето влияние в бъдещия Национален съвет, за да може да прокарва политиката си.

И ако изборът на Миков изглежда в известна степен предрешен, то по-интересно е кого от конкурентите си на конгреса ще покани в Изпълнителното бюро и дали би предложил зам.-председателското място на Нинова, ако бъде преизбран.

Възможна ли е коалиция на БСП с АБВ на Георги Първанов?

Една от разделителните линии между двамата основни претенденти за лидерското място в БСП, които обещават да направят БСП още по-силна опозиция на днешното управление, е тъкмо в отношението им към АБВ.

Кръгът около Миков поставя под съмнение лявата ориентация на партията на бившия президент Георги Първанов, тъй като подкрепя и участва с вицепремиер в дясно управление (правителството на ГЕРБ). Опитът на местните избори през 2015 г. показа, че при сегашното ръководство на БСП партньорство с АБВ е изключено.
Корнелия Нинова обаче не е имала еднозначни или твърди закани срещу потенциално единодействие с партията на Първанов.

Възможно ли е БСП да има общ канидадт за президент с АБВ?

Напротив, позицията на Нинова е, че за предстоящите президентски избори трябва да се търси широко обединение в ляво, което да застане зад обща кандидатска двойка. Хората, които я подкрепят, смятат, че трябва да се върви към общ кандидат за президент с партията на Първанов, подкрепен от широка ляво, та дори и ляво-центристка коалиция.

Този въпрос обаче няма да се реши на конгреса. Надали и решението на БСП за участието й на президентските избори ще е взето преди юли. Формулата за желана коалиция ще определи и кои да са кандидатите.
Според мълвата на "Позитано" 20 Миков вече бил обещал на заместника си Янаки Стоилов да бъде кандидатът на БСП за президент и затова Стоилов работи усърдно за преизбирането на Миков. Стоилов обаче отрича подобни сделки.

Преувеличени ли са твърденията на анализатори за "бавната смърт на БСП"?

От 2005 г., когато за последно БСП спечели парламентарни избори, партията търпи поредица от изборни разгроми (с изключение на президентските избори през 2006 г. и победата на Георги Първанов, издигнат от иницитивен комитет, и европейските избори през 2007 г., когато въпреки по-малкото гласове от ГЕРБ взеха еднакъв брой евродепутати), а според последните социологически проучвания подкрепата й се сви до 10%.
За този конгрес беше въведен и метод за прочистване на БСП от "мъртви души". Всеки партиен председател описваше за нуждите на централното ръководство всичките си членове с актуален телефон. Според приетата формула за представителност на конгреса, то членовете на БСП следва да са около 117 хиляди души, или почти наполовина спрямо ерата на Станишев в БСП.

Че БСП се топи по естествен път е ясно, но от следващото ръководство зависи да направи левите си идеи атрактивни за младите и да привлича повече нови лица. Като най-важното е да даде възможност на наистина свежи хора с потенциал да излязат на първия ред. Засега само Корнелия Нинова призова всеки от "старите кучета" да обучи по петима младежи.

Източник - http://www.dnevnik.bg/

06 May, 18:20 | 282 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]








 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio