Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Кадиев иска да се самоубеди, че още не е политически труп

С "Нормална държава" Кадиев иска да се самоубеди, че още не е политически труп

 В средата на 2012 година, когато все още изглеждаше, че ГЕРБ ще изкара пет мандата един след друг, се появи една песен на младата певица Соня Иванова - "Гербер". Нейният припев ще остане в литературната история с безсмъртната си тъпотия: "Да бъдеш гербер не е лесно". Само че, дори и кофти, поезията понякога може да улучва реалността. Половин година след този припев ГЕРБ бяха пометени от народното недоволство.

Но това не е история за Бойко Борисов. Това е история за един продукт на Бойко Борисов. За един продукт, за който с пълна сила можем да кажем - "Да бъдеш Георги Кадиев не е лесно". Точно както не е лесно да изпълзиш от плаващите пясъци в главата си.

Тези дни бившият социалист, бившият кандидат за кмет (два пъти от БСП и един като независим, завършили с резултат 3:0 в полза на реалността), бившият общински съветник и настоящ независим депутат обяви началото на нов политически проект. Този проект носи името "Нормална държава". Хаха, очевидно не съм единственият, който вижда иронията в това един политик, за когото винаги е имало съмнения, че не употребява правилните хапчета, изведнъж да се самообяви за инженер на нормалната държава. Но пък свободата е велико нещо. Всеки има право да търси място под слънцето, но никой не може да избяга от сянката на своето минало. Заради това трябва да кажем няколко думи за Кадиев и за кадиевщината като феномен.

Персоналният носител на тези качества днес е самият Кадиев, но процесът е по-голям от него и заради това трябва да му направим една дисекция до най-малките детайли, защото иначе този тумор няма да бъде изчистен лесно.

Лидерът на БСП Михаил Миков определи бъдещата партия на Кадиев като ГМО-проект. Тоест нещо с трайност един сезон. Оценката е добра, но ми се струва дори леко дипломатична. Защото проектчето на Кадиев всъщност е автентичен плевел. Той доказа себе си като едно привнесено тяло в левицата и сега, когато се вижда, че избирателите не само не го припознават, но и не искат да знаят за него, той е решил да остане в лявата почва, да се опитва да смуче сокове от там, защото е наясно, че ако си тръгне, завинаги трябва да напусне политиката. Неговият авер Бойко Борисов вече няма нужда от Кадиев. Кадиев днес е един политически самотник, изоставен от държавната благословия, а той има нужда от внимание, има нужда от своята медийна дрога, защото в противен случай върви към своя залез.

Внимателно проследих какво е говорил новият партиен лидер на пресконференцията. Кадиев не се слагал в политически рамки. Той бил аристократ, братче. Партията му стояла над лявото, дясното, центризма.

Дайте да бъдем честни - Кадиев винаги се е задушавал в левицата. Един милионер трудно може да разбере идеята за социална справедливост. Заради това част от политическите му действия са граничели с мракобесната деснота. Един път вече го написах, но пак ще припомня. Като член на борда на "Топлофикация", именно Кадиев обяви интересната идеята децата на тези, които не са платили сметките си за парно, да нямат право да ходят на детска градина.

Социализъм, та чак дрънка!

На Кадиев откровено му пречеше това, че е социалист. Не искам да отричам една част от хубавите му прояви като професионален политик, но днес той се опитва да си изгради имидж на светец, а това отблъсква. Именно в името на имиджа вероятно Кадиев си е въобразил, че той и неговите анонимници ще са тези, които ще рестартират държавата.

О, да, как досега никой не се е сетил да каже, че ще започне държавата отначало!?

Или, пардон, такива идеи имаха едно време от забравената от всички партия РЗС. Нали си спомняте лидерът на РЗС Яне Янев?

Не знам защо, но аналогията между Янев и Кадиев сега ми се струва очеизваждаща. И двамата бяха употребени като носни кърпички и захвърлени насред политическото блато. И Яне Янев, и Георги Кадиев в един или друг момент бяха марионетки-камикадзета на Бойко Борисов, изпълнители на мръсни поръчки, нещо като наемни килъри да свършат конкретна работа.

Кадиев, например, бе активиран, за да може да подрие БСП в София в едни от най-решителните избори, пред които се изправи левицата. Какъвто й принос да е имал към БСП, Кадиев го профука в мига, в който се опита да съсипе партията, към която принадлежи. Партията, която го откри, някакво си там богато юпи и го вкара в политиката. Тогава стана ясно, че той е бил Яне Янев на БСП. Простичко и ясно.

Кадиев се държи като обсебен човек. На пресконференцията, на която анонсира проектчето си, той пак даде като гаранция за качество това, че 6 хиляди души били гласували преференциално за него.

Пропусна обаче да спомене факта, че тези 6 хиляди души са гласували за него като кандидат на БСП. Тоест те са го одобрявали като някакъв вид дисидент, но в рамките на левицата, виждали са в него шанс за промяна, но в БСП. Безполовият, пардон безпартийният Кадиев всъщност не интересува никого. И тези 6 хиляди души едва ли биха се излъгали да дадат глас отново за него, защото със своето поведение той на практика не само ги предаде, той ги продаде. Той се продаде в най-решителните мигове за БСП, един бизнес-псевдосоциалист, за когото големината на банковата му сметка се оказа по-важна от чистота на идеята. Изобщо претенциите на Кадиев за последователност и честност са в рязко противоречие с политическата реалност.

Два примера.

Каза, че няма да се кандидитира за кмет. Обеща го пред конференцията на БСП в София, а три месеца по-късно го видяхме като независим кандидат, гравитиращ около Първанов.

След това, по време на кампанията, обяви, че ако не го изберат за кмет, ще напусне парламента. Реалността се стовари като метеорит върху главата му и той, разбира се, не бе избран за кмет. Но Кадиев все още взима депутатска заплата, нали?

Очевидно обещанията са били забравени или, което е по-вероятно, идеята е била никога да не бъдат спазвани.

И за да приключим този текст, трябва да отбележим това колко странно демократична е обществената природа. И как отмъщението винаги идва, дори и когато си мислиш, че то е просто една поетична фикция.

Кадиев беше медийно интересен само като част от БСП. Той си беше налучкал позицията. Меланхоличният дисидент на партията. Недоволният в червените редици. Голямата уста на левицата. И сутрешните блокове задъхани се надпреварваха да го канят и да превъзнасят изреченията му като библейска притча.

Обаче след това Кадиев бе активиран, той сам напусна БСП и изведнъж камерите бяха изключени. Изведнъж Кадиев потъна в парламентарен и медиен вакуум. Той беше интересен единствено като инструмент на ГЕРБ в БСП. След това край него настана от онази поразителна тишина, в която чуваш само споровете на гласовете в главата си. Нищо друго. Днес "дисидентът" не е канен никъде. Няма го в телевизиите. Не му взимат интервюта. Дългокраки репортерки не се опитват да го разговорят по телефона. Просто той се сля с безличната сива маса на парламентарната мъгла и е на път завинаги да потъне в забравата.

Заради това опитът му за политически проект май е начин да се самоубеди, че още е жив, че не е някакъв ходещ политически труп, чието време е преброено. А търсенето на такава идентичност е опасно. Защото утре като едното нищо ще го видим да прави мъжки стриптийз в парламента, само и само да си види снимката в някой вестник...И да каже, че е дал началото на нормалната държава.

Румен ПЕТКОВ

 Източник - Поглед Инфо

17 February, 11:52 | 272 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]








 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio