Илия Якимов Пенков е роден на 16 юли 1927 г. в с. Вировско, Врачанско. Той е най-малкото дете в семейството, с още двама братя и една сестра.
Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Първа врачанска мъжка гимназия (днешното СУ „Христо Ботев") през 1946 г. с отличие.
През 1950 г. завършва висше образование по земеделие в Агрономическия факултет - София, след което работи по земеустрояването на новосъздадените ТКЗС-та във Видинския и Русенския район, както и като участъков агроном през 1951-1952 г. в тогавашната Врачанска околия. Участва активно в изграждането, масовизирането и укрепването на ТКЗС.
След отбиване на военната служба през 1954 г. постъпва на работа в МТС - гр. Враца, а от август същата година след конкурс е назначен за младши научен сътрудник в Опитна станция по бубарство (ОСБ) - Враца.
През 1972 г. е хабилитиран за ст. н. с., а през 1982 г. му се присъжда научното звание ст. н. с. І степен. Дълги години ръководи лабораторията в станцията и програмния колектив по черничарство в страната.
В периода 1981-1988 г. е директор на ОСБ - гр. Враца.
През 1966 г. е на тримесечна специализация в Украинската станция по бубарство в гр. Харков, в Грузинския селскостопански институт в гр. Тбилиси и Азербайджанския институт по бубарство в гр. Кировабад, а през 1974 г. в Централния институт по бубарство в КНДР.
През 1980, 1981 и 1986 г. посещава СССР, където изучава челния опит на колегите от Украйна и съдейства за разширяване на научно-техническото сътрудничество между Врачанската и Украинската станции по бубарство. Посещава научни бубарски звена в Румъния, ръководи научната специализация на виетнамския аспирант Ха Ван Фук, който разработва и успешно защитава кандидатска дисертация по въпросите на селекцията на черницата, както и на няколко научни работници и специалисти от Мадагаскар и Република Горна Волта.
Дългогодишен член на научния съвет при ОСБ, научната комисия по бубарство и пчеларство при Академията за селскостопански науки, редколегии на сборници, бюлетини и др.
Като научен сътрудник в ОСБ - Враца работи върху селекцията и проучването на жълтопашкулните породи и хибриди на копринената буба и организацията на пашкулопроизводството в кооперативния, промишлено-аграрния и личен сектор. Основната част от изследванията се отнасят до селекцията и експлоатацията на черницата и производството на посадъчен материал.
Тези научно-изследователски дейности са довели до редица приноси в науката и практическото бубарство. По-съществени от тях са:
Създадени шест оригинални сортове и хибриди черница.
Проучени, предложени и районирани осем чужди сортове черница.
Селекционирани три подобрени типове буби от Златна китайска порода и изследвана жълтопашкулната промишлена кръстоска.
Разработени подобрени системи за обработка на почвата и рационални норми на торене на черничевите насаждения, както и системи за експлоатация на насажденията.
Разработена цялостна технология за интензивно отглеждане на черницата.
Разработена технология за производство на облагороден черничев посадъчен материал.
Изготвяне на метод за получаване на хибридни черничеви семена и посадъчен материал от тях без присаждане.
Усъвършенствувана технология за производство на сортов посадъчен материал чрез вкореняване.
Шест от разработките са признати и имат сертификат за изобретения.
Автор е на над 130 публикации в т. ч. научни трудове и статии, монографии, обзори, ръководства, научно-технически концепции и прогнози за развитие на бубарството в България. Има над 250 научни доклади, съобщения и лекции, изнесени на различни конференции, съвещания и курсове, с цел популяризиране научните постижения в областта на бубарството и черничарството.
Автор е и на 25 рецензии на научни трудове, учебници за ВУЗ, дипломни работи и др.
Член е на ръководствата на НТС, Съюза на научните работници в България (СНРБ) - клон Враца, ЦС на Съюза на бубохранителите в България. Участвувал е на редица конгреси на НСТ, СНРБ и др. Носител на златната значка на НТС и СНРБ, орден „Кирил и Методий" І степен и други отличия.
Пенсионира се като директор на ОСБ - гр. Враца през 1988 г., но продължава да оказва при нужда съдействие на колегите си от Опитната станция със своята компетентност и опит. По време на дългогодишната си работа, той създава и Опитно поле към ОСБ - Враца, което служи като база за засаждане и отглеждане на черници.
Неговият живот е посветен на науката. С усилията и научните си достижения, той допринася за развитието на черничарството в България и по света.
Женен, с две деца - Яна и Красимира. Съпругата му Богдана Костадинова Пенкова е агроном по професия и известно време се занимава с дейности, свързани с производството на бубено семе, работейки в Гренажно предприятие към ОСБ - гр. Враца.
През 1992 г. Илия Пенков и семейството му се оттеглят в близкото до Враца село Лиляче, където прекарва останалата част от живота си. Умира на 29 юни 1998 г.
Дарението е регистрирано в Държавен архив Враца като личен фонд „Пенков, Илия Якимов" с две постъпления – през 1989 г. и 2021 г.
Съдържа 146 архивни единици с документи от периода 1927-2020 г.: - автобиография на фондообразувателя (1989); самостоятелни научни разработки на Илия Якимов върху експлоатацията, влиянието, изследвания и проучвания на черницата и черничевите насаждения, болести по бубите и тяхното отглеждане (1956-1982); съвместни научни трудове с авторски колективи по отглеждане на дъбова копринена буба, хранене, промишлени технологии и селекция (1960-1988); статии и доклади по развитие на бубарството във Врачански окръг (1957-1988); авторски свидетелства на фондообразувателя (1976-1983); годишни отчети на Илия Якимов за научно-изследователската и внедрителската си дейност (1957-1987); Автобиография (1984); Биография (2020); Свидетелство за свето кръщение (1927), удостоверение за граждански брак (1970), препис-извлечение от смъртен акт (1998); Дипломи за завършено образование (1946, 1950,1951); Авторски свидетелства за изобретения (1976-1983); Научни трудове, доклади и статии (1954-1982); документи от служебната дейност (1952-1984); Снимки от личния живот и професионалната дейност (1950-1988)
Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив - Враца