Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

Щрих от историята на учебното дело във Враца до Освобождението

  08.05.2022 23:57
Щрих от историята на учебното дело във Враца до Освобождението

Възнесенското класно училище

Просветното дело във Враца датира от началото на XVII век и е изцяло в ръцете на духовенството. В "Културно - политическата история на Враца" Димитър Йоцов посочва дълъг списък на народни будители, просвещавали жадните за знания врачани.

"Към 1652 г. учител е поп Тодор, от 1654 г. - поп Никола, в 1724 г - свещеник Костадин, 1732 -1733 г. - неговият син Димитър поп Костадинов. 1764 г. - свещениците Матей и Тодор. Между 1764 и 1776 г. - Стоян Даскала, а след тая година до 1801 - неговия син Кръстю - автор на ръкописното съчинение "Сборниче". Между 1808 -1809 г. учител е свещеник Тодор. В промеждутъка 1810 - 1825 година манастирите заместват градските килии."

Константин Огнянович е първият мирянин учител, пристигнал във Враца през 1822 година и учителствал до 1830 г. Той поставя народното образование на нова по-модерна основа в духа на времето.

Научили за откритото Габровско класно училище през 1835 година, Врачани прегръщат идеята за просветата и на своите деца. За целта отпочва мощно движение за откриване на класно училище в града.

През 1842 година сградата вече е готова. Построена е близо до църквата "Възнесение". Най-големи заслуги за построяване на Възнесенското училище има Гаврил Петров Бистричанина - по това време архимандрит в Букурещ. Изпращайки голяма парична сума, той подпомага бързото построяване на сградата. Нов дарителски акт е подарената на училището през юли 1844 г. икона, изобразяваща архиепископ Василий, Йоан Златоусти и Св. Григорий Богослов. По-късно иконата се съхранява във владишкия трон на църквата "Възнесение".

През 1847 г. за учител във Възнесенското училище е условен учителя Кръстю Ст. Пишурка срещу годишна плата от 500 гроша. Завършил гръцка гимназия, владеещ писмено български, гръцки, турски,  френски и немски език, за онова време той е смятан за най-образования българин в цяла Северозападна България.

Поемайки учителското поприще Кр. Пишурка поставя основите на взаимоучителната метода като въвежда в обучението на децата писането върху пясък и плоча и показвателите, уредени по Ланкастеровата метода. Той пръв разделя по-малките ученици от по-големите, наричани калфи и по този начин поставя началота на класното училище в града.

Успешно преподава българска граматика, свещена история, катахизис, география, история, гръцки език и псалтика. Поради липса на учебници Кр. Пишурка сам разработва уроците си, по-късно преписвани от калфите.

През юни 1848 г. се провежда и първият изпит на учениците пред погледа на цялото гражданство. Изпитът завършва с хвалебствена песен и слово от ученика Д. Маринов. Кр. Пишурка учителства във Враца само една година. Неговият стремеж за свободно училище постоянно е спъван от Врачанските еснафи. Не можели те да му простят гневната критика, че не възприемат новото обучение, а оставят синовете си да учат само наустницата и псалтира.

Привлечени от неговото преподаване, училищната дисциплина и извънучилищната му работа, ломчани с радост приемат Кр. Пишурка за свой учител.

Един от приемствениците на съвременната просвета във Враца е писателят и общественик - демократ Петко Рачев Славейков. Той въвежда редица нови предмети в обучението - граматиката на Неофит Рилски, българска история, аритметика и писмовник. Той изцяло отменя всички използвани дотогава наказания над учениците /фаланга, камшик, затвор, чернилка/. Отменя даже и наказанието с пръчка.

Славейков влага много усилия и жар в просветителската си дейност, но поради неразбирателство с управата и еснафа е принуден да напусне. Осем години след него във Враца не е имало учител, а училището остава затворено.

През 1857 г. за учител е условен Христо В. Пулеков - родом от Копривщица и той нарежда училището по образеца на Копривщеското. Преподава гръцки език, българска история, всеобща история, география, аритметика, българска граматика и катехизис. За 2-3 години заместник на Пулеков е Атанас Индрифето, родом от Враца.

В Летописната книга на Възнесенското училище учителите са споменати както следва: 1862 година - Симеон Лазаров Подбалкански - родом от Етрополе. За 13 години той е обучил около 200 деца при сурова дисциплина. От 1864 г. помощник на Подбалкански е Антон Ковачев от Сопот. Особено внимание той отделя на проявите извън училище. Всяка неделя след черква той изнасял беседи в неделното училище. Той е и първият организатор на честванията на светите братя Кирил и Методий при особено голяма тържественост.

За периода 1865 - 1872 година класното училище прекъсва дейността си "види се по немане на достойни ръководители за такива ученици" - отбелязано е в Летописната книга на училището.

От 1872 - 1875 г. учител във Враца постъпва Иван П. Р. Славейков. Млад и енергичен, завършил образованието си в чужбина, с безгранична енергия и обич той заработва сред врачанските юноши. През 1873 г. за пръв път разделя класното училище на подготвително и главно, а въведените от него общообразователни предмети се изучават в програмата чак до 1936 година.

През 1874/75 г. за помощник на Славейков идва Хр. Даскалов от Трявна. През 1875 г. Ив. Славейков напуска и Хр. Даскалов е назначен за главен учител с помощници Георги Димитров, Георги Еленков и Константин Десимиров.

След 1876 г. жаждата за знания отваря още две училища в града - Кемерското и Долномахленското, но те не просъществуват за дълго.

От 1860 - 1877 година Възнесенското училище дава няколко випуска просветени младежи, които вземат дейно участие в културно - политическия живот на Враца.

Освобождението на Враца отваря нови възможности за развитие на образованието в града. На 31 август 1878 г. градската управа избира Училищно настоятелство, което да се грижи и урежда учебното дело в града.

В журнала на Врачанското училищно настоятелство четем:

" Училищното настоятелство има за цел да се грижи и промишлява за доброто уреждане и успеха на училищата в града както икономически, така и в учебно отношение.

- Училищното настоятелство ще се състои от  4 члена и ще държи заседание всяка неделя след отпуск черква в една от читалищните стаи.

- Училищното настоятелство следи строго щото учителите да влияят на учениците нравствено, добри чувства, честност и послушание. Да прибягват до наказание само в краен случай - когато некой развален ученик от поучения не разбира, тогава може само с бой да се накаже.

- Учителите са длъжни да предават според програмата, наредена от Училищното настоятел ство при строго разпределяне на отделенията от класовете, /ученици от главното отделение, от подготвителния и от особения клас/"

Подписали: за председател - свещеник Николчо Илиев и членове: - Ангел Д. Йоцов и Костаки Анков

Уставът на Училищното настоятелство е одобрен от НВ Благородие Окръжен началник на Враца.

Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив – Враца