Строител спаси кръста на Богоявление в Зверино, пожела на всички да се отървем от Covid-19. За шеста поредна година в река Златица се изви мъжко хоро
За шеста поредна година навръх големия християнски и народен празник Богоявление (Кръщение Господне) в най-голямото село в община Мездра Зверино беше извършен ритуалът за спасяване на кръста, съчетан с мъжко хоро във водите на река Златица.
Честването на празника започна с литургия в параклиса „Рождество Богородично” към местния православен храм „Св. Димитър”, отслужена от енорийския свещеник отец Антон Петков. По-сетне от църквата потегли литийно шествие, начело с иконата на Светото Кръщение, хоругви и развети национални трибагреници под звуците на родопски каба гайди.
На път към „Долната махала” участниците в тържеството на съхранения български дух поднесоха венец пред бюст-паметника на Христо Ботев в кв. Сѝвец, с което почетоха 174-ата годишнина от рождението на поета революционер.
При стечението на множество народ на левия бряг на река Искър отец Антон отслужи Велик Богоявленски водосвет. Сред дошлите да почетат празника бяха кметовете на Мездра и на Зверино Иван Аспарухов и Стоян Петров, жители и гости на крайискърското селище.
„Ние сме богати, но не заради материалните блага, каза в посланието си към присъстващите Мирела Николова, водещ на събитието. Богати сме, защото имаме нещо, което много народи по света са загубили - имаме любовта към родното и традициите. Тя ни е събрала тук днес. Тук, където танците тресат земята, а звуците на гайдата топлят сърцето. Тук, където земя и небе се сливат. Тук, където няма минало и бъдеще.“
Тази година за „спасяването” на Богоявленския кръст се хвърлиха повече от 30 мъже и младежи, родени в Зверино, пременени в народни носии. Пръв до Разпятието стигна 30-годишният строител Митко Ангелов.
„Усещането да хванеш кръста е невероятно, сподели на излизане от реката Митко, тръпката е страшна - не усещаш студ, не усещаш нищо… Еуфорията е много голяма. Пожелавам на всички да изпитат това чувство, да сме живи и здрави и най-накрая да се отървем от тази пандемия и да заживеем отново като свободни хора.“
По традиция кулминацията на честването беше магическото мъжко хоро, което се изви в река Златица под ритмите на „Песен за Капитан Петко войвода” и на химна за Райна Княгиня „Кой уши байряка” в съпровод на музикантите от гайдарски състав „101 каба гайди” при НЧ „Христо Ботев-1871“ - Смолян с ръководител Костадин Илчев (Бай Диньо). Най-малките играо̀рци бяха имениците Йордан Кръстев и Йордан Якимов, на по една годинка и 4-годишният Радослав Бориславов.
Накрая тържеството на българщината се пренесе на мегдана, където отново се изви кръшно хоро, на което се хвана мало и голямо.
