Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

120 години от създаването на дружество „Юнак” във Враца

  18.10.2021 00:42
120 години от създаването на  дружество „Юнак” във Враца

 „Българи, Юнаци!!!“ - 120 години от създаването на гимнастическо юнашко дружество във Враца

Първото българското гимнастическо дружество „Юнак“, наричано и Соколско дружество, е създадено в края на XIX век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества и чешкото движение „Сокол“.  Под предлог, че целят да калят здравето на младежта, юнашките дружества си поставят и скритата цел да поддържат строевата подготовка на  българското население в готовност за защита на националната ни кауза. В дружествата членуват както ученици, така и представители на един широк социален състав, независимо от професия, пол, етнос и др. Най-практикувани са различни гимнастически упражнения. Изпълняват се танци, хора, лека атлетика, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, борба. На отделни места - плуване, езда, гребане, бейзбол, баскетбол, волейбол, пързаляне с кънки, футбол и др. спортове. Традиционно към дружествата се създават певчески хорове, оркестри, библиотеки. Организират се тържествени манифестации,  дружествени вечеринки, екскурзии, беседи, сказки по повод важни празници и събития. Дружеството издава свои списания: „Здраве и сила“, „Главатар“, разпространявани чрез абонамент. Българските жени извършват подвиг, предвид закостенелите предразсъдъци на епохата, като наравно с мъжете създават първите дамски гимнастически чети.

От архивните документи, запазени в Държавен архив – Враца във фонд 103К, е видно, че подобно дружество във Враца е основано на 18.Х.1901 г. под наименованието гимнастическо дружество „Околченски Юнакъ“ с около 130 действителни членове. За пръв негов председател се посочва Стефан Русинов от Лом - по професия учител.  За патрон на Врачанското дружество е избран националният ни герой Христо Ботев, като годишните празници се честват на 20 май (стар стил), на по-късен етап датата се измества на 2 юни. Управителният състав се състои от председател, подпредседател, деловодител, касиер, главатар на четите, четници. Четите се сформират от: „юначета и юнакинчета от 6 г. до 14 г.; юноши и юношки от 14 до 17 г.; юнаци и юнакини от 17 г. нагоре“.

            В Устава дружествените членове са описани в 4 категории: действителни, свободни, почетни /за морални заслуги/ и благодетелни /за оказана материална помощ/. Почетните и благодетелните членове се освобождават от членски внос. Членският внос варира през годините. По Устав дружеството се разтуря, ако има по-малко от 10 членове. При 5 отсъствия по неуважителни причини се свиква Другарски съд, състоящ се от 5 членове на дружеството, като решенията му се взимат с вишегласие и могат да се обжалват. Избраният за председател се явява посредник между двете страни.

На 24.12.1901 г. в салона на основното училище „Козма Тричков“ е организирана сказка за световноизвестния Антон Джамбазов, изминал с велосипеда си разстоянието  София – Париж за 17 дни и половина.

През 1903 г. броят на юнаците са 68, а юношите – 38 души. Проведена е вечеринка на 15 декември с. г. Съобщава се, че в града съществува друго юнашко дружество, наречено „ВраТчански юнак“, което е обявено за „несъюзно“.

От Протоколи от заседания на дружеството през 1904 г. добиваме представа, че поради желанието на г-жа Бахметиева да присъства на годишния празник на дружеството във Враца, се обмисля да се подмогне женското благотворително дружество „Милосърдие“, като се устрои градско увеселение на 22 май. Упражненията на четите се провеждат в гимнастическия салон на прогимназия „Иванчо Младенов“ в града. Налични са 156 члена мъже и жени. Към дружеството се развиват туризъм и скаутизъм.

През 1909 г.  към дружеството фигурират хор и оркестър. Заниманията се водят 3 пъти в седмицата от 8 часа вечерта.

През годините по традиция се изпращат врачански делегати в София  за участие на Дружествени конгреси на Съюза на юнашките дружества.

                В Правилника за вътрешния ред в игралните места за упражнения, съдържащ се в Устава на Врачанското дружество от 1910 г., членовете са разделени на 8 дружини, както следва: юноши – ученици и неученици, юнаци на възраст от 17 г. до 30 г. и от 30 г. нагоре, юнакини – ученички, девическа чета  от неученички, колоездаческа  и селски чети.

Дружеството е в състав: Председател: Ив. Берборов; Подпредседател: Ив. Сокачев; Деловодител: Г. Христов; Касиер:  Г. Павлов; Главатар: П. Лидански; Домакин: А. Руменски. Контролна комисия: 1. Илия  Пищиков; 2. Г. Найденов; 3. Н. Абанозов. Знаменосец: Йордан Димитров. Асистенти: Кр. Антонов и Добри Николов.

В Отчет от дейността на врачанския главатар Петър Лидански се описва организирането на поредната годишнина на дружеството: „Иван Симеонов, градският кмет, отпусна сумата за банкета на 20 май и на основание чл. 9 от Устава се провъзгласява за благодетелен член“. В същия отчет става ясно, че дисциплината и редът на самата гимнастическа проява са под всякаква критика и главатарят П. Лидански порицава малките юнакинчета, които се скупчвали, викали, разхождали се из салона и така смущавали гостите.

 Същата година се наема помещение за създаване на дружествена канцелария, в която да бъде подреден архивът на дружеството. Решено е да се обособи и читалня за преглед на списанията, издаване от Дружествения съюз. Организирани са екскурзии, както и другарски вечеринки в салона на дружество „Развитие“ и в двора на Казармата на 2-ри артилерийски полк в града, както и в салоните към училищата. Сформирана е стрелческа чета с пушки, в която се записват 40 юнаци, но реално присъстват само 25 души.

В Устава , приет на Общо събрание на 17.03.1923 г. , е обявен денят  2-ри юни (по нов стил) за празник на Дружеството. Изброен е съставът на почетните членове начело с „ 1. Г-жа Иванка Ботьовица отъ гр. Калоферъ, майка на падналия на „Околчица“ на 20 май 1876 г. за свободата на България, поет-войвода Христо Ботьовъ, патрон на дружеството“; 2. Нейно превъзходителство, Г-жа Мария Бахметиева отъ гр. Вашингтонъ (Америка), провъзгласена за почетна членка на 25.ХІІ.1904 г. за подарените отъ нея знамена на юнакинските чети; 3. Стефанъ Русионовъ отъ гр. Ломъ, бившъ председателъ на дружеството от 1901 г. до 1905 г.; 4. Георги Иванов Никовъ отъ София, председател на „Шипченски герой“; 5.  Никола Г. Гладнишки отъ Враца, бивш главатарь на дружеството от 1902 г. до 1905 г.; 6. Тодор Илиев Петровъ отъ Враца, бившъ председателъ на дружеството от 1905 г. до 1909 г.; 7. Петъръ Н. Лидански отъ Враца, бившъ главатаръ на дружеството от 1902 до 1921 г.; 8. Иванъ Симеоновъ отъ гр. Елена, бившъ градски кметъ, за морална заслуга.; 9. Ив. Берберовъ отъ Станимака, бившъ председателъ на дружеството от 1910 г. до 1920 г.; 10. Мих. Панайотовъ от гр. Орехово, бившъ председател на дружеството от 1909 г. до 1920 г.; 11. Каменъ С. Пауновъ, бившъ главатаръ на дружеството от 1908 до 1920 г.; 12. Борисъ Ивановъ отъ Враца, бивш председателъ и главатаръ на дружеството от 1908 г. до 1920 г.; 13. Тома Панчевъ отъ Враца, бившъ деловодителъ, касиеръ и пом. главатаръ на дружеството от 1903 г. до 1920 г.“

Настоятелствотото е в състав: Председател: А. Чернев; Подпредседател: П. Н. Лидански; Деловодител: Д. Тодоров; Касиер:  А. Петров; Главатар: Б. Иванов; Домакин: Н. Костов; Пом. домакин: В. Неделчев. Съветници: 1. И. Берборов;  2.  М. Панайотов; 3. С. М. Станчов . Конторолна комисия: 1. Ал. Руменски; 2. Т. Панчев; 3. Г. Парчелийски

От отчет за дейността на Дружеството за периода от м. ноември 1927 г. до м. май 1928 г. става ясно, че са устроени 4 юнашки вечеринки, 1 семейна среща, 1 дневна забава- кино и 1 гимнастическа забава–утро, а юнакът Димитър Лазов държи сказка за историята на българското юначество.  В края на 1927 г. Дружеството наброява 194 „юнаци и юнакини“ и 98 „юноши и юношки“, разделени на чети.

От 25 до 29.06.1927 г. е проведен Първият Всеславянски юнашки събор в София с участието на руски, чешки, хърватски, сръбски соколски организации и 41 български юнашки дружества, от които и „Околченски юнак“ – Враца, „Искърски юнак“ – Мездра, Козлодуйски юнак“ – Оряхово и др. Врачанци изпълняват упражнения с копия и боздугани.

В главната книга на членовете през 1927-1928 г. са изброени 131 души с различни професии, възраст и етнос:  от лекар, фелдшер, учител, запасен офицер, свещеник, търговец, кръчмар, касапин, лозар, дървар, шивач, бръснар, въжар, домакиня, столар, хлебар, трудовак, служащ, чиновник, печатар, пенсионер до българин- мохамеданин, турчин.

В Дружеството е прието строго юнашкото облекло, което бива парадно и игрално. В Окръжно нареждане на Съюза от април 1932 г. е упоменато, че за участие в предстоящите  международни събори в Прага и Швейцария, задължителното игрално облекло за юнаците трябва да включва „тъмносиньо трико с българския трикольор на пояса, меки черни обувки\ гуменки, а за юнакините – тъмносини плисирани поли 3-4 см. под коляното, бяла блуза с къси ръкави с българска бродерия, червена кърпа на главата, черни меки обувки, черни чорапи и черни килоти“.

През 1936 г. гимназиалните юношки са 15 души, а гимназиалните юноши – 8 души.

Макар и новата власт през 1944 г да забранява изявите на дружествата „Юнак“,  като продължение на юнашките чети във Враца се сформират различни спортни сектори: сектор „Локомотив“ с треньор по шах Георги Цветков; сектор „Бенковски“; сектор „Борба“ с 47 броя участници; сектор „Републиканец“ с 30 души; сектор „Септември“ с 58 души; сектор „Левски“ с 64 души. Доколко са просъществували, не става ясно.

„Приемете нашето юнашко „Здравей!!!“ – така завършва всяко едно писмо от кореспонденцията  между юнашките дружества.

Лора КАРАНАЧЕВА – старши експерт в Държавен архив - Враца