Тази година в Държавен архив – Враца постъпи дарение на лични документи и отличия от поета и писателя, общественика и родолюбеца от Роман – Цветан Петков Лалов
Цветан Петков Лалов е роден на 18-ти май 1935 г. в с. Роман (днес град Роман) в семейството на Петко Лалов Хинковски – образован за времето си човек – с прогимназиално образование, завършил школа за дознатели, работил е в гр. Враца като криминален полицай и Траяна Георгиева Лалова – също с прогимназиално образование, отличничката на класа, природно интелигентен човек, закърмила двамата си сина с обич към литературата и изкуствата, домакиня, работила в Трудово кооперативно земеделско стопанство – Роман.
От 1942 г. до 1952 г. учи в Роман, завършва гимназия до 10-ти клас.
Още през ученическите си години Цветан Лалов се отличава с буден ум и творчески афинитет: пее в хора на училището и местното читалище, танцува в състава за български народни танци и в този за руски народни танци, рисува много добре и участва в ежемесечното издаване на училищния стен-вестник, актьор е във всяка пиеса, поставена на сцената на читалището в Роман, футболист е в отбора на училището и на с. Роман, като продължава да играе - в „Червено знаме“ Враца и „Партизан“ Русе. По разпореждане на директора на училището и местния партиен секретар за всеки празник, конгрес, честване, избори той подготвя лозунгите в целия Роман, понякога го изпращат и в околните села.
От 1952 – 1955 г. завършва Медицинското училище за фелдшери в гр. Враца. Една година работи като участъков фелдшер и от 1956-1958 г. изкарва военната си служба в Школата за запасни медицински офицери в гр. Русе. В периода 1958 – 1967 г. работи с медицинското си образование в с. Малка Желязна (Тетевенска околия), Психичната болница в с. Карлуково, Участъковата болница в Роман. От 1967 г. до 1986 г. е медицински фелдшер в Строителни войски в гр. Плевен, след което е пенсионер.
През 1983г. за своята образцова и безупречна служба като медицински фелдшер в Строителни войски Цветан Лалов е награден лично от министъра на здравеопазването със значка „Отличник“ на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Многократно е награждаван с медали за заслуги: от Главно управление на Строителните войски в Народна Република България (НРБ), от Министерството на Народната отбрана на НРБ.
Наследил от майка си певческите способности той пее в продължение на 40 години – в хорове във Враца, Русе, Плевен, Роман. Като участник в хора на Дома на Народната армия в Плевен получава два златни медала от състезания на Мъжките хорове на национално ниво (1973 и 1975 г.).
През целия си жизнен път Цветан Лалов е неотлъчно с книгата, обича литературата и историята, като юноша сам създава своята домашна библиотека, започва да пише стихове, но не ги публикува.
Благата скромност, която впечатлява всеки, общуващ по различен повод с Цветан Лалов е причината да публикува своята първа стихосбирка едва на 67-годишна възраст. Така през 2002 г. излиза от печат първата книга със стихове „Заменям всичко за брега на Искър“ и той е приет в Дружеството на писателите в гр. Плевен, а две години по-късно става член и на Съюза на независимите български писатели (със седалище в София), и на Клуба на дейците на културата - Враца. Творческият му потенциал намира израз последователно в стихосбирки и белетристични произведения: „В сянката на Романова крепост“ (2005 г.) разкази, предания, легенди (в две части); „Родината ни е ранена птица“ (2008 г.) стихове; „Славна Искърска дружина“ (2008 г.) стихове за деца; „Сбогуване“ (2010 г.) стихове, басни, епиграми; „Отидоха си нашите бащи (2010 г.) стихове и епиграми; „Лястовички долетяха“ (2010 г.) стихове за баби, дядовци и внуци; „Вятърът, от които завет няма“ (2015 г.) премълчани разкази (в две части). Остават множество непубликувани ръкописи, продължава да пише и до днес.
Новоизлезлите творби на Цветан Лалов се представят в Клуба на дейците на културата (КДК) – Враца с председател Емилия Ралчева, „Дружество на писателите“ – Плевен, в Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца и Народно читалище „Христо Ботев 1907“ – Роман – тук дори и от литературния критик академик Марин Кадиев.
Следват и признанията за неговата дарба: Грамота от Общинския съвет – Роман (2005 г.); награден е с Грамота от Настоятелството на Народно читалище „Христо Ботев 1907“ – Роман (2007 г.); Втора награда (Грамота) на Националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя“ (2009 г.); Първа награда (Грамота) на Националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя“ през 2010 г.; отново Грамота от Общинския съвет в Роман (2011 г.); почетен медал „Съюз на независимите български писатели“ от ръководството на Съюза на независимите български писатели (2015 г.); литературна награда (Грамота) на името на Рена Попова от сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен (2015 г.); Годишна литературна награда „Александър Муратов“ от сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен (2018 г.). Ежегодно в гр. Плевен седемчленно жури от изявени журналисти определя най-добрата книга (измежду 100) за изминалата година. Тази награда Цветан Лалов получава за 2014 г. за книгата си „В сянката на Романова крепост“, книга Втора като е в благородно съревнование и изпреварва романа „Привличане“ на Илко Иларионов – директор на Плевенския театър, виден интелектуалец, режисьор, драматург, поет, чиято творба остава на второ място.
Съгласно решение на Общинския съвет – Роман от октомври 2005 г. Цветан Лалов е обявен за Почетен гражданин на град Роман (получава статеутка).
Съвместно с композитора и диригент Иван Вълев създават песни за хор и солисти: Цветан Лалов пише текста, Иван Вълев композира музиката. Така се появяват „Носталгично“, „Детска зима“, „Роден кът“, „Роман – мой роден град“ и др.
Цветан Лалов се утвърждава като четен автор, познат, признат и уважаван в литературните среди в Плевен, Враца, София, Роман. Отзиви, впечатления и рецензии за творчеството му намираме във вестниците „Плевенски вести“, „Враца днес“, „Пулс“, КДК – Враца, както и юбилейни по повод на годишнини и празници. Във връзка с премиерите на неговите книги той получава поздравителни адреси от Димитър Донев – отговорен секретар на в. „Пулс“, Съюза на независимите български писатели – филиал Плевен, Дружеството на писателите в Плевен, от КДК – Враца, от кметове на Община Роман, читалищното настоятелство на читалището в Роман, от учители и ученици от училищата в гр. Мездра и Роман.
Свои книги писателят дарява на Начално училище „П. Р. Славейков“ – Роман, Средно общообразователно училище „В. Левски“ – Роман, Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Мездра, на библиотеки в Плевен, Враца, Роман.
От 1986 г. до 1989 г. Цветан Лалов завършва всички степени на международния
език "Есперанто", след което преподава четири години на учители в гр. Плевен. Избран е за член на Централното ръководство на Българския Есперантски съюз, специализира в Чехия.
Цветан Лалов не остава в страни от политическия живот в България. След 10 ноември 1989 г. той е един от учредителите на Демократическата партия в Плевен, става неин председател. Избран е за член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия по време на председателството на Стефан Савов, два пъти е кандидат за народен представител, избран е за депутат в 36-то Народно събрание, но се налага да се оттегли по семейни причини. Цветан Лалов е и един от основателите на Демократическата партия в Роман, впоследствие – нейн председател. Съюза на демократичните сили в Роман издига неговата кандидатура за кмет на града, но не печели изборите. От 2003 г. до 2007 г. е Общински съветник в Общински съвет – Роман.
Вече на 86 години Цветан Лалов все още присъства и се изявява на литературното поприще, мечтата му е да направи трилогия от „Вятърът, от който завет няма“ и да продължава да увековечава старите легенди за родния край, приел ги от своята майка, а тя от своя дядо даскал Цоло Рашкин.
Цветан Лалов е женен, с две деца. Синът му от 30 години работи като стоматолог в Австрия, дъщеря му е медицински лаборант в Медицинския университет в Плевен. Има четирима внуци, завършили висше образование.
Цветан Петков Лалов има своето значимо място в обществения и културния живот на регионално ниво, оставил е своята особена следа – следата на своето слово: естетически възпитаващо, обогатяващо духовно, пресъздало реални човешки съдби, съхранило родова памет за поколенията.
Дарените документи имат хронологичен обхват 1944 - 2021 г. и са регистрирани във фонд № 1471 „Лалов, Цветан Петков“, представляват оригинали, копия и печатни на документи от биографичен характер, от творческата, служебната и обществената дейност на фондообразувателя, лична кореспонденция, изобразителни, печатни и фотодокументи, и материали на лица, свързани с фондообразувателя,.
Йоанна ПЕТРОВА – младши експерт в Държавен архив - Враца