Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
КДК

В КДК отбелязаха юбилейна годишнина Гео Бон

  01.09.2021 15:16
В КДК отбелязаха юбилейна годишнина Гео Бон

В Клуба на дейците на културата във Враца отбелязаха 90 години от рождението на врачанския поет  Георги Бончев/ Гео Бон/.

Творците от КДК  се събраха, за да си спомнят за човека, поета и журналиста Гео Бон. Председателят на КДК Емилия Ралчева припомни аудиторията неговата житейска и творческа биография. Спомени за съвместната работа с Бончев във  вестник „Отечествен зов” подели Теменужка Димитрова. Свои творби, посветени на Бончев прочете поетесата Мариела Ценова. Поетите Ботьо Гарвански и Ваня Попова прочетоха любими стихове от Георги Бончев, публикувани в неговите стихосбирки.

Георги Бончев е роден на 1 декември 1931 г. във врачанското село Лиляче.

Гимназия учи в Криводол и Враца, след което завършва Военно училище „Васил Левски”в София. Доста по-късно получава и диплом от СУ „Климент Охридски”- специалност „Българска филология”.

От 1995 г. започва работа като журналист във в.”Отечествен зов”. След години става отговорен редактор на приложението „Дъга”- за литература, изкуство и култура. Всички врачански творци са минали под „Дъга”-та на Бончев- вестникарско  приложение на високо национално ниво.

Гео Бон е автор на пет поетични книги.

Първата си стихосбирка „Моята планета” издава през 1970 г., втората- „Цвете без броня”- през 1981 г. След 20-годишно мълчание, в началото на 2001 г. издава третата си  стихосбирка „Обратно време”.

През 2004 г. излиза от печат книгата „Черно грозде”.

Последната му стихосбирка „Под кръста на Околчица” е отпечатана през 2006 г.

Георги Бончев е носител на Наградата на Враца за 2001 година - награда за цялостно журналистическо творчество и за стихосбирката „Обратно време”.

Член е на Съюза на българските писатели /СБП/.

Умира през 2006 година.

Ето няколко стихотворения от Георги Бончев:

СЪСИПИЯ

                     На Цветко Сандулов

Каква би тази наша съсипия,
какъв бе този наш късмет -
в града на Ботевата орисия
да чакаме и ние своя ред.

Отдали другиму любов и сили,
какъв ли дял се пада нам:
двукатни вили не строили,
а вдигнали за всички - Храм.

И понатрупали годинки,
защо с намръщено лице
за черен хляб броим стотинки
със разтреперани ръце.

Мечта щастлива не лелеем.
Едно едничко само щем:
щом унизително живеем,
поне достойно да умрем

 

МАМА СЛИЗА ОТ НЕБЕТО

 

Мама слиза от небето,
ей я, стъпва на земята,
кърпата й селска свети
с ореола на луната.

А с нозе от път побити,
с жътвена коса на рамо,
от лъките на звездите
бавно слиза и баща ми.

А насреща им детето,
с пламък на главата вишнев,
а насреща им момчето
шестдесет и три годишно.

Аз ги галя, те ме галят,
в двора тупва зряла круша,
кучетата не ги лаят,
а ги най-покорно слушат.

Кумовата мека слама
някой на небето вдига,
пръв си тръгва тате - мама
после бързо го настига.

Сърпът им - желязо мъртво
пак на свода се явява.
Те завършват свойта жътва.
Моята остава…

 

ГРОЗДОБЕР

                                 На Иван Пенев

Под връх Вола, настървено глозган
от зъба на бурите световни,
ние с теб беряхме черно грозде,
черно грозде - мъката народна.

Чашите налели с мъст догоре,
буйно леехме слова бунтовни.
Ние бяхме с теб на смърт готови,
ала нямахме си воеводи.

А родината ни мъченица,
под хайдушките върхари,
все тъй кротки раждаше овчици
и разбойници-овчари

ЖЪТВА

Юли. Мараня. Мъртвило.
Тегне въздуха прозрачен.
Гръб над нивата превила,
мама пее, мама плаче.

Тате на война заминал,
паднал в първата атака.
И заминал, двама сина
цял живот да го очакват.

А в небесното индиго,
гдето слънцето не мига,
чучулига все се вдига
и не може да се вдигне.

Бос в стрънта до мама стъпвам,
че да плача не умея.
И навеждам се със сърпа
като мъж голям до нея.

ЗАМИНАВАНЕ

Дъщеря ми за Испания излитна
като птица устремена,
литна със парите ми, които
скътал бях за погребение.

Оттогава месец как сърцето
с телефона спи редовно,
но Испания ми дава все „заето”,
а България- „свободно”.

Тя навярно има си проблеми,
работа си търси упорито,
или може, дявол да го вземе,
вече да е свършила парите.

Ако звънне ми до тая сряда,
ще й кажа да не страда,
на Антонио да се обади,
на Антонио Мачадо.

Ако пък го здравата закъса
в пребогатата Майорка,
да не се срамува и потърси
брат ми Федерико Лорка.

Да ги търси дълго дни и нощи,
На сърцето със очите зорки.
Те и двамата живеят още
на адрес: Испания - човешки болки.