Константин Филипов Димитров, известен на всички врачани като Динето, е роден на 7 юли 1903 г. във Враца, в многобройното семейство с 5 деца на Филип Димитров Ценов и Мария Янколова. Неговият баща е работлив земеделец, притежава и голям хан с дюкяни под площад “Руски” във Враца. Динето е познат на цяла Врачанска околия в началото на ХХ век като редовен победител в надбягванията за дружественото знаме на Врачанско колоездачно дружество, за знамето на Врачанска ловна организация и не само с това, както ще стане ясно по-нататък.
Бъдещият предприемач и любител на техническите новости получава образованието си в най-известните тогава врачански училища – “Софроний Врачански” и Мъжката гимназия “Цар Борис ІІІ”. Динето става активен участник в създаващите се тогава спортни клубове – колоездене, ловно-стрелческо дружество, дружество „Юнак“- Враца. Паралелно с колелетата, през 1926 г. двамата с приятеля му Филип Александров Катранкиев - Пилата стават и едни от първите притежатели на мотоциклети във Враца. Моторът на Динето, 500-кубиков мотор с кош английската марка „ВSА“, носи регистрационен номер 3.
Моторите с кош са много модерни за времето си, защото позволяват да се натоварят повече приятели и да потеглят на пътешествие из страната.
Групата на врачанските мотористи през 30-те години на ХХ век г. е в състав: Динето, Филип Катранкиев, арх. П. Дограмаджиев, Иван Н. Петракиев, Георги Ц. Тодоров, братята Радо и Ангел х. Антонови, Динко Стубленски, Васил Малев. С моторите цялата компания редовно пътува до Леденика, до Берковица, Вършец и чак до Видин. Предприемат поход до Долината на розите, от където Динето изпраща всеки ден по две картички до годеницата си Богдана, която става и негова съпруга. Постигнатите успехи и любовта му към машините го нареждат сред първите притежатели на собствен фотоапарат във Враца, с който той започва да заснема своите постижения и живота на своето семейство, близки и роднини. А на гърба на снимките шеговито изписва като своя любителска фотографска марка – “Фото-Динето”. Снимките му надлежно документират техните екскурзии с мотоциклети и самочувствието на хора, които след достойния труд, се наслаждават на достоен отдих
Предприемчивият врачанин първоначално започва да прави и продава домашно овче мляко и сирене, произведено от собствените му 300 овце. За тях той построява нова модерна кошара край местността “Балабан” и наема едно каракачанско семейство да ги гледа. Изгражда дома си във Враца с дюкяни и дълбоки зимници за дълготрайно съхранение на хранителни стоки и съвсем логично открива и бакалница за продажбата им. Няколко години по-късно овцете започват да боледуват и е принуден да закрие бакалницата.
Привлечен от новостите относно машините и моторите, които изучава всяка година на Пловдивския панаир, решава да вземе кредит от Българска популярна банка – Враца и да закупи дарак за вълна и чепкало за разбиване на парцали. Увлечението му по машините продължава със закупуване на триор за почистване на житото от плевели, построява и маджунарница за петмез от захарна тръстика, която е замествала захарта по това време. Така създава в дома си няколко работилници за нуждите на дребните врачански земеделци, които гледат добитък и добиват вълна, произвеждат жито и захарна тръстика. От цялата околия започват да пристигат каруци с натоварена вълна за дарака, жито за триора и тръстика за варене на маджун. Понякога в усиления сезон земеделците чакат с дни, защото Динето не е имал наемни работници и е разчитал само на своето семейство - съпругата, двете баби и двете му дъщери, които още от ранна възраст започват усърдно и денонощно да помагат на родителите си. Трудолюбието е пословично и в бащиното семейство на съпругата му – дъщеря на Александър Монов, дърводелец в коларница “Гранит”. Завършила стопанското училище, Богдана Монова става изкусна шивачка, а братята й откриват дърводелска работилница.
В работните си помещения, по спомени на дъщеря му Даринка, Динето окачил надпис: „За бедните, но честни хора, работя без пари“.
През 1938 г. старият мотор му се вижда вече амортизиран, продава го и купува нов 750-кубиков, четиритактов, двуцилиндров, с кош, от същата марка. По-късно Динето закупува земя в местността „Старата могила“ къща с две стаи и засажда лозе. Този имот става спасителното убежище на семейството, бягащо от бомбандировките над Враца през 1944 г., натоварено на собствената им каруца.
Съвсем естествено за Динето е да стане притежател и на един от първите автомобили във Враца, за гордост на цялата махала, която се снима с удоволствие край него.
След национализацията на работилниците му, той започва да работи като техник в ТКЗС, след което работи към “Стройрайон –Враца” като началник склад за строителни материали.
Константин Филипов напуска този свят през 1976 г. Животът на Динето е едно прекрасно олицетворение на някогашния предприемчив врачански дух. Той е типичният представител на стотиците трудолюбиви и изобретателни врачани, благодарение на които във Враца е кипяло занаятчийството и търговията.
Личните му снимки, дарени на Държавен архив – Враца от дъщеря му – Даринка Константинова, онагледяват постиженията на един находчив и достоен съгражданин, представител на следосвобожденското поколение; дават възможност на врачани днес да проследят развитието на техническия прогрес на града ни в миналото.
Лора КАРАНАЧЕВА, Държавен архив- Враца
