Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Кристиан Диор - дизайнер на мечти

В чест на 70-годишнината на модна къща Dior, музеят за декоративни изкуства в Париж откри гранд изложба "Кристиан Диор - дизайнер на мечти"

По повод годишнината си френската модна къща Dior, съвместно с музея за декоративни изкуства в Париж, подготви изложбата "Кристиан Диор - дизайнер на мечти" - подробна история на къщата и личността на основателя й в редки фотографии, документи, писма, филми, произведения на изкуството и разбира се рокли.

 Триста шедьовъра на висшата мода, създадени не само от Диор, но и от последователи като Ив Сен Лоран и Мария Грация Кюри, са събрани в Париж. Сред институциите, които предоставят експонати са  - музея Dior в Гранвил родното място на Кристиан Диор, музеите на модата в Париж и Ню Йорк, музея Метрополитън, лондонския музей Виктория и Албърт, музея De Young в Сан Франциско, както и редица частни колекции. Кураторите - модният историк Флоранс Мюлер и директора на музея за декоративни изкуства Оливие Габе предупреждават, че такава изложба посветена на Dior никога не е имало.

Експозицията започва от историята на Кристиан Диор (1905-1957) -  от дете, той мечтае да стане художник, но родителите му настояват да тръгне по стъпките на баща си, който е богат индустриалец и го пращат в училище по политически науки в Париж. Той е записан от 1923-1926 г., но вместо на лекции по цели дни прекарвал в музеите: Лувъра, музея за декоративни изкуства, а след музея на импресионистите, по цели нощи се забавлявал.  В известното кабаре Le Bœuf sur le toit среща Жан Кокто, който устройва хепънинги, пиеси, пее, рецитира или кани всички в карнавални костюми. Диор не само обичал да измисля такива костюми за приятели, но и сам се маскирал. Друго място на парижките бохеми, което посещавал бъдещия дизайнер е бар Tip Toes, само за членовете на "клуба" под крилото на композитора Хенри Кори: Кристиан Диор, Макс Джейкъб, Кристиан Берар. Тези познанства ще помогнат на Диор години по-късно, когато той, великият изобретател на новия облик, ще отиде в САЩ, без да знае и дума на английски език.

Следващата глава в изложбата е посветена на галерийната дейност на Диор. Той никога не завършва училището, в което родителите му го записват, но през 1928 г. заедно с приятеля си Жан Бонжако отваря художествена галерия. Баща му помага с пари, при условие, че името Диор не се появява никъде. Мястото за новата галерия не е случайно - Rue La Boetie, в непосредствена близост до Пол Розенберг и други големи арт дилъри в Париж по това време. Но двамата приятели решават, че няма да се конкурират с майстори като Пикасо или Миро. Вместо това, Диор насърчава млади художници, негови приятели. Той популяризира Леонор Фини и е един от първите в Париж, който става домакин на изложби на Салвадор Дали, Алберто Джакомети, Александър Калдер. Като куратори на изложбата Диор и Бонжако, предвиждат да покажат не само изкуството на тези автори, но определени произведения, които са били продадени в галерията. Например, оформлението на спираловидна къща на архитекта и приятел на Диор, Емилио Тери-и-Санчес или скулптурата "Ретроспективен бюст на жена" от Салвадор Дали.

По време на кризата през 1929 г. пазара на изкуство замира – Кристиан Диор напуска бизнеса с галерията, но художниците остават негови приятели. Жан Кокто, Салвадор Дали, Кристиан Берар са с него и през 1947 г., когато той отваря своята модна къща. Повече от всеки друг му помага Берар. По това време той е бил най-модерното лице на Париж: сценограф, художник и продуцент - името му е навсякъде и всеки го слуша. Именно Берар измисля оформлението на бутика Christian Dior на Avenue Montaigne, украса в стила на "лекомислените магазини“ на XVIII век - предци на големите универсални магазини, където се продават модни дрехи, шапки и пера, а картините му висят в салона. Но ако Диор се доверява за интериора на магазина си, за роклите той взима еднолични решения. Сътрудничеството с художници, каквото стартира смело Елза Скиапарели, за Диор е невъзможно. Тъй като в Christian Dior има само един художник – самият той.

Преди да стане моден дизайнер, ръката на Диор създава редица илюстрации - проекти за вестници, като Фигаро. Той прави и скици за известни шапкари и висша мода, често прави костюми за театрални представления и филми. Прави впечатление, че след създаването на модната къща, той рядко се съгласява да работи по филми, да не говорим за театър. Изключения се правят само за приятели. Така че, Марлене Дитрих буквално трябва да постави ултиматум на Алфред Хичкок да се съобразява с Диор по време на снимките на "Сценична треска" (1950). Режисьорът бил категорично против виждането на Диор, но Дитрих не му оставя избор. Между другото, именно с появата на "Сценична треска" журналистите започват да говорят за поразителната прилика между Хичкок и Диор. В изложбата има снимка, където моделиерът е заснет в полупрофил и е изключително трудно да си отличи от великия режисьор.

Втората част на изложбата е посветена на последователите на учителя. За първи път се показва ретроспективен разказ за всеки от шестте арт директора на модната къща: Ив Сен Лоран, Марк Боан, Джанфранко Фере, Джон Галиано, Раф Симънс, Мария Грация Кюри - всеки има своя галерия и култов модел. Идеята на кураторите е да покажат как дизайнерите, поддържат идеята за френската елегантност на Dior, с луксозни и дискретни, нови форми, в унисон с времето.

След внезапната смърт на Кристиан Диор зад кормилото на най-богатата и най-влиятелната френска модна къща - Dior в края на 1950-те години осигурява половината от френския износ на луксозни стоки в света - стои едно момче, 21-годишният Ив Сен Лоран и изящно приема деконструкцията. Първата му колекция "Trapeze" възвестява феминизма и революционния му самобитен стил отваря вратата за висшата мода в поп културата. Уважаваната модна къща изведнъж започва флирт с младежката култура, с символите на моториста, Сен Лоран е вдъхновен не от графини и маркизи, а от децата на необлагодетелстваните райони в черни кожени якета и с мотоциклети.

 

На мястото на Сен Лоран идва Марк Боан, който връща класическите традиции. Сред почитателите на тънкия му силует са  Грейс Кели и нейната дъщеря принцеса Каролин. След това спокойствието нарушава Джанфранко Фере - свежа кръв в Dior, първият чужденец начело на френската къща. Стриктно парижкия шик е заместен с италианска страст. Следва отново стръмен завой: Джон Галиано залага на британската ексцентричност. Докато модната къща е разтърсвана от скандали, всеки следващ по-силен от другия, Dior оцелява благодарение на белгиеца Раф Симънс. Дипломат и поклонник на минимализма, той „връща Dior на жените“, а след това напълно го предава в ръцете на жена - Мария Грация Кюри, която взима ключовете за сърцата на новото поколение с класическата пола на Dior, но от прозрачен тюл. Мечтата продължава!

 

10 July, 18:08 | 310 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio