Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Срещите с публика - голямото предизвикателство

Цветана Горкиева – актриса: При актьора границата между професионален и личен живот е мит

На 27 март – Международен ден на театъра, се срещаме с Цветана Горкиева. Тя е  актриса в трупата на Драматично-куклен театър – Враца. Макар че е родена в София, професионалната й кариера започва в Драматичен театър „Драгомир Асенов” - Монтана. Завършила е „Актьорско майсторство” в Нов български университет. Защитава магистратура на тема „Рекламата в театралното изкуство”  в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Цвети е и театрален педагог. Тя печели за каузата на изкуството млади таланти от СУ „Иван Вазов” - Вършец. Обучава ги и режисира в постановките „Няма да платим” по Дарио Фо и „Между два стола” от Рей Куни. Трупата й е отличена на национални ученически прегледи в Бургас и Шумен.

-Каква беше детската Ви мечта?

-Още от най-ранни детски години се вълнувах от музиката. Така е и до ден днешен. Мечтаех да свиря на пиано и да пея. Театърът дойде малко след това.
Кога се роди мечтата Ви да станете актриса?
Когато бях дете. Открих, че мога да гледам един и същи филм безброй пъти и винаги откривах по нещо ново - в сюжета, в актьорската игра. Бях в шести клас, когато се записах на уроци по актьорско майсторство и започнах да ходя редовно на театър.

-Кое беше най–сериозното предизвикателство, с което се сблъскахте в професията си?
-Да преодолея самонаблюдението. Трудно е да излезеш от собствената си кожа, без да се контролираш. Но предизвикателството не е едно. Актьорът всеки ден се сблъсква с предизвикателства. Това включва срещите с различни колеги - актьори и режисьори; изследване на интересни текстове; постоянен стремеж за разширяване на личния актьорски потенциал; непрекъснато подхранване на таланта. Актьорът се учи докато е жив. И разбира се, едно от най-големите предизвикателства са срещите с публиката - всеки път нови, различни и вълнуващи.

-Вие имате десетки запомнящи се роли в театъра в спектаклите "Пеперудите са свободни" от Ленард Герш, „Секстренажор” от Джоузеф Скриймшоу, „Обувки за щастие” от Братя Грим, „Целомъдреният женкар” и "Квартет за двама" от Анатолий Крим, „Суматоха” от Йордан Радичков, „Между два стола” от Рей Куни, "Женитба" от Гогол, "Отблизо" от Патрик Марбър, "Тартюф" от Молиер, "Ромео и Жулиета"от  Шекспир. Снимали сте се и в 6 филма. Коя е любимата Ви роля?
-Всяка една роля в определен момент може да бъде любима. Дори мисля, че за да се получи максимално добре, то тя задължително трябва да е любима. Всеки път.

-Имало ли е роля, която не Ви е харесвала, но е трябвало да изиграете?
-Нехаресването на роля обикновено не се корени в ролята сама по себе си, а по-скоро в комплексното отношение към цялата пиеса или към работния процес. Да, имала съм ситуации, в които съм изпитвала дискомфорт в дадена роля, но това е едно от предизвикателствата, за които стана въпрос по-горе.

-Как Ви хрумна да създадете театрално студио във Вършец?
-Случи се по естествен път. Не съм го предвиждала или обмисляла. Но когато магията има да се случва, тя просто се случва. Актьорското обучение е важно за подрастващите, защото то им дава скрити ключове, които никой друг учебен предмет не предлага, а именно свобода на общуването, себеопознаване, разтваряне на непознати светове и особено важното в днешно време - отключване на емпатията.

-Какво Ви стимулира да обучавате деца?
-Децата, на които аз гледам като на възрастни, са бъдещите нас. За мен е важно те да имат желанието да научат нещо от мен, защото само така ще го чуят и осъзнаят със сърцето си. И ако един ден те се спрат за минута и си спомнят за работата ни и усетят ползата на плодовете й, то значи мисията е изпълнена. Стимулът се корени в осмислянето.

-Вашата половинка Борислав Борисов също е актьор. Как съчетавате професионалния с личния живот? Как живеят двама актьори под един покрив?
-При актьора границата между професионален и личен живот е мит. Двете непрекъснато се преливат. А двама актьори под един покрив живеят лудо. В нашия случай се получава добре, намерили сме баланса и си помагаме. Даже си мисля, че би било по-трудно, ако единият е актьор, а другият не, защото не знам що за алтруист трябва да си, за да изтърпяваш актьорската невротична природа.

Интервю на Емма Лилова,

Клуб „Медии” – Общински детски комплекс, Вършец

 

27 March, 16:21 | 235 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio