Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Излезе от печат книга за село Челопек

Село Челопек има вече своя история и памет. В близо 400 страници с над 150 черно-бели и цветни снимки се разказва за живота на челопечени -радолюбиви и достойни българи-планинци, които има с какво да се гордеят в своята история.

„Благодаря на всички, които ми съдействаха със спомени, снимки и документи, за да събера късчетата на един отминал живот и да ги прибавя към съвремието. Защото както го каза просто дядо Ангел – правнукът на баба Илийца: „Човек без род и без име се губи!“, казва авторката на книгата – журналистката Цветана Евгениева.

За да се запознаете в аванс с книгата, ще публикуваме отделни откъси от нея.

Въведение
ЧЕЛОПЕК – ПРИРОДНИЯТ ОЛТАР

Като лястовиче гнездо се е залепило село Челопек за Балкана. Притискат го каменни клещи, а то като костелив орех се държи помежду им, пуща корени в голите скали, катери се по козите пътечки на планината, вдига нови къщи по стръмното. Алено
мушкато краси прозорците му, червен трендафил наднича от пищните цветни дворчета, захванали се здраво за скалите. В което и от тях да влезеш, ще чуеш позабравени легенди и песни, ще възкръснат обичаи и житейски истории.
Челопек е едно от малкото жизнени села във Врачанско, където живеят около 500 човека, все още се раждат деца, заселват се хора, строят се къщи, отглеждат се животни. Причината вероятно е в близостта до Враца, в местоположението му – високо в планината под Околчица, в спокойния, макар и нелек живот на хората. Визията на селото се промени още повече в последните години, когато десетки врачани, а и софиянци - бизнесмени, строители, архитекти, адвокати, лекари си купуват тук къщи и терени.
Мястото е особено красиво и магнетично с необятната планинска панорама, прорязвана от полета на орли, със зеленината и скалните зъбери, с виещите се кози пътеки нагоре, към върха, откъдето политат често делта- и парапланери, със своята история, легенди и предения. Застанал на „Погледец“, удивен от „омайната картина на врачанското поле, художествено напъстрена с разни зелени тонове и златисти петна на зрели ниви“, Иван Вазов го нарича „природен олтар“.
На такова място, с велика история и силен български дух и гордост, се раждат силни, трудолюбиви и добри хора. Само тук би могла да се роди баба Илийца, възпята от Вазов. По каменистите му бърда и диви усои и днес отекват стъпките на храбрите Ботеви четници. В неговите прегръдки остана завинаги гениалният поет и неустрашим войвода Христо Ботев.
Едно населено място не е само къщи и улици, а дух – духът, вярата и мечтите на хората, които живеят в него. Потомците на баба Илийца успяха да възкресят подвига й, да го превърнат в част от своя живот и своята слава. То е и памет, съхранила преживявания, спомени от детството, моминството, за сватби и празници, радостни и трудни дни.
Тази книга няма претенции да е научно изследване на историята на село Челопек. Тя е замислена и осъществена от автора като документално-художествен очерк за Челопек. Използвани са историческите сведения, оставени в наследство от Марин Тошев и Васил Манчев, допълнени от живите разкази на днешни жители. Те споделят какво се е случило в техния живот и в живота на съселяните им през тези близо сто години на границата на два века, белязани от войни, въстания, промени в политическата система, в икономическото, социалното и културното развитие на България. Пред очите ми преминаха различни съдби на обикновени и необикновени хора, събрани в един дълъг живот; спомени, изречени със завладяваща искреност, житейска мъдрост, философия и поука; трудови дейности, духовни ценности, песни, традиции и обичаи, предавани от поколение на поколение.
Това минало няма да се върне, но не бива да го забравяме. Защото без минало няма бъдеще. Днешните и утрешни потомци на гордите и силни жители на Челопек трябва да знаят как са живели техните предци, да научат на какво безценно духовно богатство са наследници. Защото както го каза просто дядо Ангел – правнукът на баба Илийца: „Човек без род и без име се губи!“


 

19 December, 16:04 | 270 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio