Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Укротени ли са безсънията на Ботьо Гарвански?

Държа в ръцете си най-новата книга на Ботьо Гарвански, озаглавена „Укротени безсъния”. И веднага си задавам въпроса „Наистина ли Ботьо е укротил своите безсъния?”

Доколкото познавам автора и неговия борбен дух и нагласа – неговите безсъния не могат и няма да бъдат укротени. По-скоро бих ги нарекла „тревожни“, „бурни“, „разкъсващи“.

Корицата на книгата, художествено оформена от Емилия Ралчева, много точно изразява вътрешния бунт на самотника, който вие срещу далечна и бездушна синя луна.

„Безсънна вие бурята във мене,

но нямам време да се спра.

Аз нося обичта, дарена ми от нея

и с обич в любовта ще изгоря.

И няма да се кланям на колене,

на безумни и измамни същества,

вървя из пътя с моето си време,

окрилен от моята мечта“.

Какво ти тук укротяване? Какви тихи, спокойни и кротки води?!

Дори когато е уморен, „отгорял“ от обич, от стряха, от родните поля, родното място, от днешните проблеми на бедност, безверие и пиянство – той не е безразличен, не е примирен, а страда по мъжки – дълбоко и силно.

Стиховете на Гарвански носят философски оптимизъм –„Прахът ми да лети“, „Да се убия? Не. Ще се оставя!“ (Бих сложила и втора удивителна след отрицанието „Не“, защото то носи логическото ударение и смисъл на този оптимизъм).

Лиричният герой задълбава терзанията на душата си, разкривайки нови интимни кътчета от нея. „Нека изгоря“ в контраст с укротените безсъния е едно мъжко пламенно признание в любов:

А ти къде си?

Ти къде си –

и дали те има?

Още си във мен.

Аз нанизвам зимите във зима,

гнезди във мене онзи ден, когато

те обикнах до полуда

и щастието грееше в мигът ни.

…А ти къде си –

и дали те има?

Аз още дишам със очите сини,

с бисерните тайни на нощта.

Напластих в себе си години

на бездънна и бездушна самота.

… Но ти къде си –

и дали те има?

Моя не пресъхнала тъга!“

Поетът е верен на „очите сини“, опарили душата и сърцето му, заклева се, че с топла шевица ще обшие смущението на своята любима „светица“, многократно се сбогува с нея, отново се връща към спомените и жадува нови срещи:

„Умират дните, нощите си тръгват,

миналото в мен витае,

за тебе океаните обърнах,

в пустош безфарна ридая.

Приливът е в спомени сломени,

разделена любовта изстива,

верността е сила – бяга от измени,

а във мене тя е още жива!

Вихрите бунтуват се в морето,

вилнеят и в косата сива,

сеят любовта ми в ширинето

и в натежала от позлата нива.

…Но няма те - да те откъсна.

Устните ти да запаля в огън.

Студено е – студено е на тръгване!

Сбогом!

Време е за сбогом!“

Читателят има чувството, че това са таени, носени с годините емоции, лично преживени срещи, раздели, сбогувания. След толкова време изречени, те носят само болка и един неугаснал копнеж – „Ще те обичам пак!“.

А може би тук се крие първата, най-чистата несподелена любов? А може би тук е болката от неочакваната измяна на тази любима, която си тръгва без сбогуване, без обяснения, изгубена в житейската стихия и оставила само спомени, парещи без мяра и до болка спомени. Това страдание, пренесено през десетилетията няма да заглъхне. То ще ражда нови стихове и посвещения, а това значи и нови безсъния.

Поетичната част на поредната книга на Ботьо Гарвански завършва с „Финалът“ – равносметка и завещание.

Ботьо, рано е да се прощаваш с читателите. Та ти си само на седемдесет! До финала имаш още много, много години срещи и разочарования, радости и болки! Ти няма  да се укротиш, вярвай ми!

Анета ДИЛОВА

Враца, юни 2019 г.

 

                              

                              

13 July, 10:55 | 69 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio