Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Защо в България няма малцинства?

През последните дни станахме свидетели на поредната груба провокация от страна на Лютви Местан и протурската партия ДОСТ. Като изключим очевидния стремеж на бившият лидер на ДПС да търси място под слънцето в новото си политическо амплоа, може би някоя по-либерална душа в България ще се запита: а защо у нас няма малцинства?

Малцинственият въпрос възниква след Първата световна война. Тогава по силата на договорите, налагащи т.н. Версайска система, страните победителки извършват анексии на големи територии. Милиони хора са принудени да живеят в чужди държави: немците в Судетите стават част от Чехословакия, унгарците в Трансилвания са присъединени към Румъния, българите от Царибродско и Босилеградско са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци. Наличието на милионни малцинства, предполага гарантирането на правата им. Ламтейки за нови територии, победителките лесно приемат условията, подписват международните конвенции и преустройват конституциите си така че, в тях да фигурират и националните малцинства. Че въпросът с малцинствата е тема на следвоенното устройство на света, недвусмислено доказва положението на българите в Западните покрайнини. Те поучават малцинствен статут, за разлика от българите в Македония, присъединени към Сърбия през 1912–1913г. и за втори път през 1918г., които са обявени за най-обикновени поданици на КСХС или както ги наричат в Белград - южни сърби. Т.е. национално малцинство са само хората, променили държавната си принадлежност след Първата световна война.

Какво е положението в България? За разлика от своите съседи, България не присъединява, а губи територии. Спрямо предвоенните и граници, от нея са отнети Западните покрайнини, Струмишко, излазът на Бяло море. Румъния отново получава Южна Добруджа, заграбена за пръв път през 1913г. По тази класификация, няма как в България да има национални малцинства.

Въпросът за етносите в България

Още по време на Учредителното събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879г. е решено да бъдат поканени представители на всички вероизповедания и етноси. Сред депутатите учредители са Хафъзъ Сюлейман, мюфтия на видинската губерния, Гавраил Аврамов - равин софийски, Ион Логотет, председател на Оряховския окръжен съвет, Янаки Комнино, председател на Балчишкия градски съвет, Осман бей и Стерю Анастасиади – депутати от Варненска околия, Махмуд Недим паша из Самоков, Михаил бей от Плевен, Хюсеин Хюсни ефенди от София, Езин ага от Русчук, Ахмед ефенди от Разград, Едхем ефенди от Тутракан, Мустафа ефенди от Пазарджик, Хаджи Сюлейман от Шумен, Халил Думанлъ из Провадия, Ахмед бей Мараф Зааде от Видин. Всички те участват в дебатите на събранието и на 16 април гласуват и подписват Търновската конституция. А тя постановява:

Всички Български поданици са равни пред закона.

Всекой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.

…ползуват се със свобода на вероизповеданието си, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.

Българските граждани имат право да съставляват дружества без всекакво предварително разрешение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавний и обществен порядък, на религията и добрите нрави.

Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по горе от 21 година, и се ползуват с граждански и политически правдини.

Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).

Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.

Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите поданици на Българското Княжество.

Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща…

Всекой Български поданик има право да подава на надлъжните власти прошения…

Заради тези текстове, Търновската конституция е определяна като една от най-демократичните в Европа. Тя утвърждава принципа на личната неприкосновеност на всеки един гражданин, на частната собственост, на свободата на словото и печата, на вероизповеданията, свободното право на сдружавания. И това във време, когато САЩ току що са отменили робството, в Русия селячеството няма никакви граждански права, а цивилизованите европейски монарси, секат крайници и разстрелват жители на колониите, завързани за дулата на оръдията.

Заложените в Търновската конституция принципи по отношение на вероизповеданията и етносите, залягат в основата на всички бъдещи конституции в България. В страната ни никога хора не са преследвани по религиозни или етнически причини и винаги са изявявали свободно принадлежността си. Дори т.н. „Възродителен процес“ не посмява да посегне на религията и езика на турскоговорящото население в България.

За разлика от България, през XX век, в много страни в Европа, хората с различени от основните етнос и религия нямат никакви права. Те са подложени на асимилация. Това поражда нуждата от борба за колективни права, които да гарантират запазването на тяхната идентичност и вписване в обществото. В този смисъл, колективните права се явяват доста по-ниска степен и етап до достигането на гарантираните лични права.

Днес, етно-религиозните групи в България ползват всички граждански и политически права: да избират и да бъдат избирани, да участват безпрепятствено в държавните и общинските органи, в армията и полицията, да изповядват свободно религията си, да използват и изучават майчин език в задължително избираема подготовка.

Остава въпросът, кого обслужват тезите на Местан? Те откровено прокарват идеите на пантюркизма – турска националистическа теория, появила се след разпадането на Османската империя. Най-общо, тя проповядва, че всички мюсюлмани, живеещи върху териториите на бившата Османска империя са турци и Република Турция е призвана да защитава правата им. Разбира се, твърдението не е вярно! В България живеят българо-мохамедани/помаци/, цигани мюсюлмани, татари, черкези, тюркоезични християни –гагаузи и хора, които имат турско етническо самосъзнание. За всички тях, Турция твърди, че са турци. Да не говорим, че голяма част от самоопределящите се като турци имат български корени и това най-лесно се доказва от османските данъчни регистри, където ясно е записано, че е взет данък, например от Мехмед, син на Стоян.

Самите мюсюлмани, много пъти са се противопоставяли на опитите за турцизация. Например организацията на българо-мохамеданите „Дружба Родина“ осъществява редица мерки в Родопите през 30-те – 40-те години на XX век, целящи модернизацията и европеизацията на този изостанал регион – въвеждат европейско облекло, създават читалища, организират театрални представления, превеждат Корана на български език и създават собствено мюфтийство в Смолян.

Присвоявайки си правото на говорител на мюсюлманските общности, партии като ДОСТ и ДПС, в противовес на твърденията, че тяхна най-висша ценност са правата и свободите на хората, работят за асимилацията и турцизацията на мюсюлманите в България, което очевидно съвпада  с интересите на Турската държава. От друга страна, през всичките години на прехода ДПС, а сега и ДОСТ се опитват да отъждествяват партиите си с хората с мюсюлманско вероизповедание. Те налагат принципа: който е против партията, е против турците и мюсюлманите. Тезата е абсолютно невярна, имайки предвид, че мюсюлмани членуват във всички български партии, а през последните години, отливът от т.н. етнически партии е очевиден.

Отсъствието от властта по волята на българския народ, стесняването на „обръчите от фирми“ и липсата на порции за разпределяне, поражда истеричните изблици на хора като Местан и лидерите на ДПС. Същевременно, заявката за турско национално малцинство е нарушение на конституцията. Република България е еднонационална държава. Хората с мюсюлманска вяра, включително и от турския етнос, са неразделна част от българската нация. Изказванията на Местан опипват почвата за бъдещи сепаратистки претенции и обслужват чужди национални и държавни интереси. Европейска България няма да допусне това!

Красимир БОГДАНОВ - историк, народен представител от Обединени патриоти и член на ръководството на ВМРО

 

12 November, 22:47 | 231 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio