Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




С Еньовски китки на Калето

На 24-ти юни в Археологически комплекс „Калето“-Мездра  беше честван Еньовден. Старият славянски празник бе организиран от Община Мездра с участието на ученици от клуб  „Приятели на „Калето“ към ПГ „Алеко Константинов“ – Анатоли Литков, Михаела Христова и Радослава Христова.

Грейнали в пъстротата на носиите, окичени с полски цветя, девойките представиха възстановка на характерния за Еньовден красив момински обичай „ладуване“. С него на Еньовден се гадае за здраве на хора и добитък, за късмет в женитбата. Рано на Еньовден, по роса, моми и невести са набрали всякакви билки – еньовка, метлица и кичат еньовски китки. Наричат при китенето цвете или стръкче на всеки от къщата, стоката, либето и го привързват с червен конец. Когато китката е вече готова, всяка мома слага белег в нея: пръстен, гривна шарен конец. Така окичени, китките се потапят в бяло котле с „мълчана вода“. Момите играят около котлето, отнасят го на „тайно място“, където огън не се кладе или го оставят да нощува, „на звездите“ под плодно дърво. На другата сутрин, още в ранни зори, отново се събират около него, играят и пеят. Малко момиченце /Еньова булка/ вади китките една по една, събира пръстените, нанизва ги скришом зад гърба си върху точилка, вади ги един по един, а стара жена нарича и напява пръстените:

-На стол да седи, перо да държи! /Учен ще е женихът/;

-Желта дюла презряла, само гледа де да капне /Стар ерген/;

-Сам си здравец на камък /Сирак/;

-Ясна звезда в небе! /Хубавец/;

-Златни гривни на постеля дрънкат /Златар/;

-Плетена къща с леща пълна /Сиромах/.

Всяка мома с трепет се мъчи да разпознае в „наречената китка“ своята. Наричанията продължават, докато се свършат китките. Момите гребват с кратунка от котлето, отиват си в къщи, измиват лицето си с водата за хубост и здраве и започват да разгадават китката си. Ако има в нея поразено листо, това не вещае добро за този, на когото е наречено. Ако ли пък листата са здрави и хубави – здраве и сполука за всички.

Еньовските китки и венци се окачват  на различни места в къщата и се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Еньовден е любим летен празник, който разделя годината на две. Свързан е с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта най-къса. Вярвало се, че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти“, а който успее да се „изкъпе“ в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. Смята се, че на този ден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Набраните за болестта билки трябва да са 77 и половина – за всички болести и за „болестта без име“. С тревите и цветята, набрани за празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Във възстановката на ритуала Ладуване /от „Лада“ – славянската богиня на любовта и съпружеския живот/ в ролята на Еньовата булка се въплъти 5-годишната Цветомира. Традициите на празника бяха припомнени от Анатоли Литков. Етнографът Емилия Гарванска направи тълкувание на неясните за науката тайнства на празника, „изпълнен с магически ритуали и девичи песни“. Тя подчерта, че в основата им е залегнал древният култ към водата и огъня.

Еньовденският празник беше уважен от кмета на Община Мездра инж. Генади Събков.

На днешния ден в АК „Калето“ се проведе и заключителното литературно четене на творците от клуб „Христо Ботев“ – Мездра.

25 June, 11:30 | 44 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio